Салпингит
Възпаление на маточната тръба.
Салпингооофорит
Възпаление едновременно на маточната тръба и на яйчника. Секцио
1. Рязане, разрязване.
2. Сектор
Семенна течност, еякулат, сперма sperma
Белезникаво-жълтеникава течност, която се отделя от уретрата на мъжа при еякулация и се състои от сперматозоиди и секрет от половите жлези (простата, семенни мехурчета), със специфична миризма, средна гъстота, алкална реакция. Нормалното количество е между 2 и 8 ml.
Септум
Преграда – тънка стена, разделяща две кухини.
Серум
1. Бистрата част на всяка телесна течност.
2. Кръвен серум (частта, която се отделя от кръвта след напълното и съсирване, т.е. в него няма фибриноген).
3. Течността, която овлажнява повърхността на серозните мемрани.
Синдром на Ашерман (Asherman syndrome)
Заболяване, при което жените страдат от аменорея и безплодие, а ако се стигне до бременонст, започва силно кръвотечение. Това заболяване може да се развие вследствие прекаленно престъргване на матката, практикувано за спиране на маточното кръвотечение, което води до повреждане стената на матката, а понякога и до нейното разрушаване. Повече от половината жени, претърпели тази операция, в последствие страдат от безплодие, а тези, които забременеят, почти не могат да износят плода.
Синдром на Даун
Това е състояние, при което хората имат допълнително копие на 21 хромозома (тризомия 21) и представлява още един пример за стерилитет, причинен от промяна в хромозомния набор. Мъжете със синдром на Даун страдат от ненормална продукция на сперматозоиди. Хората със синдром на Даун има характерен външен вид : малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки – монгололоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем - жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката – маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок.
Синдромът на Клайнфелтър (Klinefelter's Syndrome)
Хромозомно смущение при мъжете, обикновено засяга 1 от 600 мъже. Причинява се от наличието на допълнителна X хромозома. Мъжете с този синдром имат 47 хромозоми, като половия хромозомен набор е XXY. Обикновено мъжете с този синдром нямат сперматозоиди, макар че по всяка вероятност през пубертета е имало клетки от първият етап на образуването на сперматозоиди.При някои мъже обаче могат да бъдат открити зони в тестисите, където се поризведжадт сперматозоиди, въпреки липсата им в еякулата.Мъжете с този синдром имат много малки тестиси (4-6 мл, при норма >15), ниски нива на мъжкия полов хормон тестостерон, малък пенис, повишена телесна мазнина, висок ръст с дълги крайници и късо тяло, гинекомастия (увеличени млечни жлези) и намаляващо окосмяване на лицето и тялото.
Синдром на овариална хиперстимулация (СОХС)
СДХС е различно от неусложнен увеличен размер на яйчника. Това е синдром, който може да се прояви в различни степени на тежест. Той включва подчертано увеличен размер на яйчника, високи нива на полови хормони в серума и повишаване на съдовия пермеабилитет, което може да доведе до задръжане на течности в перитонеалната и плевралната кухина и рядко, в перикарда. При тежки случаи на СОХС могат да бъдат наблюдавани: стомашна болка, раздуване на корема, силноувеличен размер на яйчника, увеличаване на теглото, диспнея, олигурия и гастроинтестинални симптоми, включващи гадене, повръщане и диария.
Синдром на поликистозните яйчници
Комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и нейното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници.
Синдром на само-Сертолиевите клетки (Sertoli cell-only syndrome)
Характеризира се с липса на предшестващи клетки в тестисите, от които би трябвало да се образуват сперматозоиди. Прознозата е тежка, обикновено мъжът е стерилен.
Синдром на Търнър
Отклонение в структурата на половите хромозоми. Засяга само момичетата, с честота на разпространението 1 на 3 000. Хромозомната им формула е ХО. Момичетата в този случай имат 45 хромозома. Притежават женска морфология, но са с нисък ръст и нямат яйчници.
Системен лупус еритематозус
Автоимунно заболяване, което предизвиква възпаление в различните тъкани на организма. При автоимунните болести имунната система, която нормално предпазва организма от инфекциозни агенти, чужди тела и тъкани и др., по погрешка "атакува" собствените тъкани и органи на тялото.
Сифилис
Съвременните тестове могат да докажат заболяването преди то да се е развило. Инкубационният период е сравнително дълъг - от 3 до 4 седмици. След изтичане на инкубационния период по половите органи се появява неболезнена кръгла или овална червено-кафява язва, а след 5-8 дни се увеличават регионалните лимфни възли. Язвата оздравява за няколко седмици. При втория стадий на сифилис - от 6 до 8 седмици след появата на язвата, се появява обрив по цялото тялото и повишаване на температурата.
Третичният луес започва развитието си след 3-тата година или по-късно от заразяването. При късния стадий на сифилиса се появяват лезии, които могат да се появяват върху различни органи, най-често по кожата и костите. Мозъкът, черния дроб, сърцето също се засягат.
Още при появата на язва трябва да потърсите лекар, който да изпише антибиотици.
Майката може да предаде болестта на бебето при раждане. Ето защо тестът Васерман е задължителен за бременните жени в България.
Скротум scrotum
Мъдница – кожно-мускулна торбичка, в която се намират тестисите.
Следменопаузата (постменопаузата)
Последната фаза на климактеричния период, през която настъпва пълното или почти пълното спиране на дейността на яйчниците. Продължава няколко години.
Сонохистограма
Изследване на фоликулостимулиращия хормон, което се извършва на третия ден от цикъла или – за предпочитане - тест с Кломифен цитрат. Има и допълнителни тестове, които се използват за оценка на безплодието. Фоликуло-стимулиращият хормон се секретира от хипофизата и стимулира освобождаването на естрогени от яйчниците. Постепенно, когато се произведе достатъчно естроген, един фоликул с узряваща в него яйцеклетка, се придвижва към повърхността на яйчника. В момента на овулацията фоликулът освобождава яйцеклетката и тя се отделя от яйчника.
Спаниоменорея
Дълъг цикъл (повече от 35 дни).
Спекулум
Метален инструмент, с който влагалището се разтварят и лекарят преглежда шийката на матката.
Сперматиди
Сперматидите не приличат на сперматозоидите, които ще образуват през следващите около седемдесет дни. Те бързо се придвижват към най-близката клетка на Сертоли и остават там.
Клетките на Сертоли съдържат високо концентрирани запаси от въглехидрати, гликоген, от които черпи енергия развиващата се сперма. Тези клетки отделят и няколко вида хормони, протеини, захари и други хранителни вещества, с които отглеждат своите храненици. Сперматидите започват да развиват опашка, с която да се придвижват напред, удебелено тяло, изпълнено с митохондрия (за производство на енергия) и торбичка с ензими най-отпред (акрозома). Тези ензими са нужни за проникване в обвивката на яйцеклетката при оплождането. Когато опашката на сперматида се удължи, той тръгва към централния отвор на каналчето, плувайки във вихрите на околната течност, подобно на малко косъмче.
Сперматогенеза
Процес на образуване на полови клетки при мъжете. Сперматогенезата протича като процес в семенните каналчета на тестисите. При човека започва по време на пубертета, т.е. между единадесетата и дванадесетата година от живота на момчето.
Сперматозоиди
Сперматозоидите са едни от най-специализираните клетки на тялото. В един милилитър семенна течност има от 66 до 100 милиона сперматозоида, като при еякулация излизат средно 300 милиона. В единични случаи броят им може да стигне до 1 милиард.
Всеки сперматозоид има дължина около 0,05 мм и се състои от глава, шийка и опашка.
Главата на сперматозоида има формата на заоблена капка. На връхчето й е разположена торбичка с ензими, наречена акрозома. Тези ензими са изключително важни за оплождането, защото помагат на спермата да разтвори обвивката на яйцеклетката и да проникне в нея.
Зад акрозомата е ядрото на клетката, съдържащо произволно комбиниран половин комплект мъжки генетичен материал (ДНК), събран в 23 хромозоми.
Всеки сперматозоид притежава специфичен код на генетична информация, който макар и подобен на генетичната информация в другите сперматозоиди от същия мъж, никога не може да се повтори с някой от тях.
Шийката на сперматозоида е фиброзната зона — участъка, където средната част на опашката се съединява с главата. Шийката е гъвкава и позволява на главата да се върти наляво-надясно, за да плува. Опашката на сперматозоида е съставена от 20 дълги влакна — две по средата, заобиколени от два концентрични кръга с по девет влакна. Опашката се дели на три части: средна, главна и крайна. Средната е най-широка, което се дължи на допълнителен спираловиден пласт от митохондрия, обвит около нея. Той е нещо като акумулатор на енергия за движението на сперматозоида. Главната част на опашката се състои от същите 20 влакна, подсилени с външни по-плътни влакна и щита на опашката. В крайната част плътните влакна и щитът изтъняват до тънка клетъчна мембрана в самия край на опашката. На това постепенно изтъняване на опашката се дължи камшикообразното движение, с което плуват сперматозоидите.
Сперматорея spermatorrhoea
Неволно отделяне на сперма без ерекция и оргазъм. Може да се наблюдава при запек, уретрит, при заболявания на ЦНС (парези, травми) и др.
Сперматоцеле spermatocele
Ретенционна киста на тестиса или епидидима, изпълнена със сперма.
Сперматурия
Ненормално отделяне на сперма, която попада в урината. Най-честите причини за сперматурията са гръбначно-мозъчните разстройства, стриктурите на уретрата, състояния след оперции и манипулации на простатната жлеза, ектопия на семепроводите.
Спермоантитела
Спермоантителата влияят върху функцията на сперматозоидите, показателите на спермограмата, различните етапи на оплодителния процес.
Наличието на спермоантитела е сериозен проблем и може да доведе до неуспех при:
- ин-витро оплождане – IVF
- вътрематочно осеменяване – IUI
- интратубарен трансфер на гамети - GIFT
Тестовете за установяване на спермоантитела са:
- желатинов аглутинационен тест на Кибрик – GAT
- микроспермоаглутинационен тест на Фриберг – TAT
- микроспермоимобилизационен тест на Изожима – SIT
- имунобийд байдинг тест – IBB
Изследват се спермоантитела в кръвен серум, семенна течност и цервикална слуз. Двамата партньори дават до 10 мл. кръв за изследване. Всички тестове се прилагат съгласно стандартни протоколи на Световната здравна организация. Тестовете се повтарят няколкократно преди получаване на окончателен резултат в рамките на 3-4 седмици. СпермограмаСпермограмата (сперма + гръц. gramma — запис;) представлява пълен анализ на семенната течност (сперма) - физически свойства, химически и клетъчен състав и др., даващи възможност да се оценят способностите и за оплождане.
Специфичен имунитет
Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:
- клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити)
- хуморален (специфични антитела).
СПИН
HIV - вирус на човешката имунна недостатъчност, съкратено от английски. Имунната система на организма е изградена от редица високо специализирани органи, клетки и белтъчни молекули и осигурява защита на тялото от бактерии, вируси, гъби и други чужди за него микроорганизми, както и осъществява контрол над процесите, които водят до развититето на злокачествени заболявания (различни видове рак, тумори и злокачествени заболявания на кръвта). Нормалната имунна система унищожава чуждите агенти и раково променените клетки и в резултат на това организмът се запазва здрав или се развива заболяване, което завършва с оздравяване след определен период и очистване на тялото от причинителя му.
Причинява се от инфекция с HIV1 и HIV2. Този вирус напада и унищожава клетките на имунната система. Поради намален имунитет, дори и най-леки инфекции протичат с усложнения и могат да завършат със смърт.
Основните механизми за пренасяне на заразата са три: полов /по хетеро-, би- и хомосексуален начин/, кръвен /при преливане на кръв, чрез инжектиране на венозни наркотици с една и съща спринцовка/ и вертикален /заразяване на новороденото от майка, болна или носителка на СПИН/.
Спина бифида Spina bifida
Буквално - „раздвоен гръбначен стълб“. Вроден дефект, който се състои в непълно изграждане на гръбнака (по точно на невралната тръба) по време на бременността. Като резултат детето се ражда инвалид (с парализа на долните крайници) или умира от инфекция скоро след раждането — в зависимост от това доколко е засегнат гръбначният стълб. Поради факта, че повечето бременности не са планирани, за да се предотврати появата на този дефект у децата им, всички жени трябва да пият витамин B9 (фолиева киселина) всеки ден. Взимайки фолиева киселина, се намалява рискът от вродени дефекти на невралната тръба, като спина бифида.
Средства, повлияващи имунната система
Имуностимуланти
І. Цитокини и растежни фактори:
1. Glatiramer acetate: Copaxone
Интерлевкини:
1. Aldesleukin: Proleukin
Интерферони:
1. Interferon alfa-2a: Roferon-A
2. Interferon alfa-2b: Intron A, Realdiron
3. Interferon beta-1a: Avonex
4. Interferon beta-1b: Betaferon
5. Interferon gamma-1b: Gammaferon
6. Peginterferon alfa-2a: Pegasys
7. Peginterferon alfa-2b: Pegintron
Колонистимулиращи фактори:
1. Filgrastim: Neupogen
2. Lenograstim: Granocyte
3. Molgramostim: Leucomax
ІІ. Еритропоетинови препарати:
1. Epoetin alfa: Eprex
2. Epoetin beta: NeoRecormon
ІIІ. Полимикробни имуностимуланти (ваксини):
1. Broncho-Vaxom
2. IRS-19
3. Respivax
4. Ribomunyl
5. Solcotrichovac
6. Solcourovac
7. Urostim
8. Uro-Vaxom
ІV. Други имуностимуланти:
1. BCG Immunotherapeutic: Calgevax, Immu Cyst/BCG
2. Delimmun
3. Esberitox N
4. Immunobor
5. Inosine pranobex: Isoprinosine
6. Levamisole: Decaris
7. Polyerga
Имуносупресори
І. Противотуморни средства:
1. Azathioprine: Azathioprine, Imuran
2. Chlorambucil: Leukeran
3. Cyclophosphamide: Cytoxan, Endoxan
4. Mercaptopurine: Puri-Nethol
ІІ. Глюкокортикостероиди:
1. Methylprednisolone: Advantan, Depo-Medrol, Medrol, Methylprednisolon Sopharma, Solu-Medrol
2. Prednisolone: Decortin H, Prednisolon, Solu-Decortin H, Ultracortenol, Ultradehydrocortison
ІII. Имуноглобулини с имуносупресивно действие:
1. Antithymocyte rabbit immunoglobulin: Thymoglobuline
IV. Други имуносупресори:
1. Basiliximab: Simulect
2. Chloroquine: Resochin
3. Ciclosporine: Sandimmun Neoral
4. Daclizumab: Zenapax
5. Etanercept: Enbrel
6. Infliximab: Remicade
7. Mycophenolate mofetyl: CellCept
8. Orthoclone OKT3
9. Pimecrolimus: Elidel
10. Sirolimus: Rapamune
11. Thymalfasin: Zadaxin
Имуноглобулини
1. Anti-D (Rh0) human immunoglobulin: Rhesonativ
2. Human Crimean haemorrhagic fever immunoglobulin: CHF-BULIN
3. Immunoglobulin, Histamine: Histaglobin
4. Human Immunoglobulin for oral use: Endobulin S/D
5. Human normal immunoglobulin for extravascular administration: Human normal Immunoglobulin 10%- BB
6. Human normal immunoglobulin for intravenous administration: Immunovenin-intact 5% IgG
7. Palivizumab: Synagis
8. Rabies Human immunoglobulin: Imogam Rabies
9. Tetanus Human Immune globulin
Имунни серуми
1. Antianthrax serum: Antianthrax serum Bul Bio
2. Antidiphtheria serum: Antidiphtheria serum Bul Bio
3. Botulinum antitoxin: Antibotulinum serum Bul Bio
4. Gas-gangrene antiserum: Antigas-gangrene serum Bul Bio
5. Tetanus antitoxin: Antitetanus serum Bul Bio
6. Vipera venom antitoxin: Viper venom antiserum Bul Bio
Ваксини
1. Adsorbed diphtheria, Tetanus toxoid and Pertussis vaccine: Diftetkok
2. Crimean hemorrhagic fever vaccine: Anti-CHF vaccine
3. Diphtheria and Tetanus adsorbed vaccine: Diftet, Tetadif
4. Diphtheria, tetanus acellular pertussis vaccine: boostrix, Infanrix
5. Fluarix
6. Haemophilus B influenzae conjugate vaccine: Act-HIB, Hiberix
7. Hepatitis A vaccine: Avaxim, Havrix 720 Junior, Havrix 1440 Adults, Vaqta
8. Hepatitis A and B vaccine: Twinrix Adult, Twinrix Paediatric
9. Hepatitis B vaccine: Euvax B, Engerix B, H-B-VAX II
10. Inactivated herpes simplex vaccines type 1: Herpesvac-1
11. Inactivated herpes simplex vaccines type 2: Herpesvac-2
12. Influvac
13. Measless, mumps and rubella vaccine: M-M-R II, Priorix, Trimovax Merieux
14. Meningococcal polysaccharide vaccine: Meningococcal polysaccharide vaccine A+C
15. Mycobacterium Bovis BCG vaccine: BCG vaccine, freeze dried
16. Oral poliomyelitis trivalent live vaccine: OPVero, Oral poliomyelitis vaccine, Polio Sabin
17. Pneumococcal conjugated saccharide adsorbed vaccine: Prevenar
18. Pneumococcal polysaccharide vaccine: Pneumo 23
19. Poliomyelitis trivalent inactivated vaccine: Imovax Polio
20. Rabies inactivated virus vaccine: Rabipur, Verorab
21. Rubella live attenuated vaccine: Rudivax
22. Tetanus vaccine adsorbed: Tetatox
23. Tritanrix HepB
24. Typhoid polysaccharide vaccine: Typherix, Typhim Vi
25. Vaxigrip: Vaxigrip, Vaxigrip Junior
26. Yellow fever live vaccine: Stamaril Pasteur
Полимикробни имуностимуланти (ваксини):
1. Broncho-Vaxom
2. IRS-19
3. Respivax
4. Ribomunyl
5. Solcotrichovac
6. Solcourovac
7. Urostim
8. Uro-Vaxom
Средства, повлияващи репродуктивната система
Гонадоактивни средства
І. Централни гонадоактивни средства:
1. Bromocriptine: Bromocriptin, Bromocriptin-Richter, Bromocriptin NIHFI, Medocriptine, Parlodel
2. Cabergoline: Dostinex
3. Chorionic gonadotrophin: Pregnyl, Pregnyl 5000, Profasi 2000, Profasi 5000
4. Clomiphene: Clostilbegyt
5. Danazol: Danal
6. Dihydroergocryptine: Almirid-5, Almirid-20
7. Follitropin alfa: Gonal F 75 UI, Gonal F 150 UI
8. Follitropin beta: Puregon
9. Garnirelix: Orgalutran
10. Gonadorelin: Kriptokur
11. Lutropin alfa: Luveris
12. Menotropins: Humegon, Menogon
13. Nafarelin: Synarel
14. Urofollitropin: Metrodin, Metrodin HP
ІІ. Естрогени:
1. Estradiol: Climara, Climara forte, Dermestril 25, Dermestril 50, Estrimax, Estraderm TTS 50, Estrofem, Estrofem forte, Linoladiol N, Oestrogel, Riselle, Systen TTS 50, Vagifem
2. Estradiol, Estriol: Estrofem, Estrofem forte
3. Estriol: Oestriol, Ortho-Gynest, Ovestin
4. Conugated setrogens: Premarin 0,625, Premarin 1,25
ІII. Прогестагени:
1. Allylestrenol: Turinal
2. Dihydrogesterone: Duphaston
3. Gestonorone caproate: Depostat
4. Lynestrenol: Orgametril
5. Medroxyprogesterone: Provera
6. Norethisterone acetate: Estronorm, Primolut-Nor
7. Progesterone: Progesteron, Progestogel, Utrogestan
IV. Андрогени:
1. Mesterolone: Proviron
2. Testosterone: Testosteron propionicum, Undestor
3. Testosteron depot: Omnadren 250, Sustanon 250
V. Комбинирани гонадоактивни средства:
1. Ambosex
2. Climen
3. Cycloestrogynal
4. Cyclo-Menorette
5. Cyclo-Progynova
6. Diane-35
7. Dienogest, Ethinylestradiol: Jeanine
8. Estradiol, Norethisterone: Activelle, Estracomb TTS, Kliogest, Novofem, Puasogest
9. Estradiol, Didrogesterone: Femoston 2/10
10. Gravibion
11. Klimodein
12. Klimonorm
13. Premella: Premella 2,5, Premella 5
14. Trisequens
15. Trisequens forte
16. Yarina
Хормонални контрацептиви
І. Монофазни контрацептиви:
1. Cilest
2. Femoden
3. Gravistat 125
4. Harmonet
5. Loette-21
6. Logest
7. Marvelon
8. Mercilon
9. Microgynon
10. Minisiston
11. Minesse
12. Minulet
13. Mirelle
14. Non-olvon
15. Novynette
16. Regulon
17. Rigevidon
18. Stediril-30
ІІ. Бифазни контрацептиви:
1. Anteovin
ІІІ. Трифазни контрацептиви:
1. Tri-Minulet
2. Trinordiol
3. Triquilar
4. Tri-Regol
5. Trisiston
6. Tristep
ІV. Посткоитални контрацептиви:
1. Levonorgestrel: Postinor Duo
V. Вагинални прекоитални контрацептиви:
1. Benzalkonium chloride: Pharmatex
2. Nonoxinol: Patentex oval N, C-Film Lucchini
Утероактивни средства
І. Утерокинетични средства:
Простагландини:
1. Carboprost tromethamine: Prostin/15M
2. Dinoprostone: Prepidil Gel, Propess, Prostin E2
Хормони:
1. Oxytocin: Oxytocin
2. Естрогени
ІІ. Утеротонични средства:
1. Methylergometrine: Ergotyl, Methergin, Methylergobrevin liquidum, Methylergometrin NIHFI
ІІІ. Токолитични средства (селективни β2-адреномиметици):
1. Fenoterol: Partusisten
2. Hexoprenaline sulfate: Gynipral, Ipradol
3. Salbutamol: Salbupart, Salbutamol
Афродизиаци и антиафродизиаци
I. Афродизиаци:
1. Alprostadil: Caverject
2. Apomorphine: Uprima
3. Kamasutra
4. Sildenafil: Viagra
5. Tadalafil: Cialis
6. Tribestan
7. Vardenafil
8. Yohimbine
II. Антиафродизиаци:
1. Cyproterone: Androcur, Androcur Depot, Cyproterone acetate
Стафилокок Staphylococcus
Стафилококите са грам-положителни, сферични микроорганизми, подредени на гроздове, анаероби, неподвижни и не образуват спори. Притежават редица токсини и ензими. Причиняват кожни инфекции (фоликулити, абсцеси, фурункул, панарициум), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), хранителни отравяния и др.
Стволови клетки
Това са универсални клетки, които обичайно се намират в костния мозък и ако е необходимо могат да се превърнат във всякакъв вид клетка от нашето тяло, но най-вече в клетките на кръвотворната ни система – левкоцити, за борба с инфекциите, еритроцити, за пренасяне на кислорода и тромбоцити, отговарящи за кръвосъсирването. Стволовите клетки могат да се превръщат и в други видове клетки – мускулни, нервни и т.н.
Все повече се говори за заместване на липсващи или унищожени клетки със стволови за лечението на нелечими заболявания като левкози и лимфоми, ракови заболявания, инфаркт на миокарда, травми на гръбнака.
Стволови клетки от пъпна връв
След раждането на бебето се отделя плацентата и обикновено тя се изхвърля като биопродукт. През 1970 г. се установи, че в тази ненужна вече пъпна връв има същия брой стволови клетки както в костния мозък на зрели хора.
През 1988 г. със съхранени стволови клетки от пъпна връв е излекувано дете от анемия на Fanconi - едно нелечимо заболяване.
Това поставя началото на събирането и съхраняването на стволовите клетки от пъпна връв по света.
Днес е доказано, че тези клетки лекуват 45 заболявания:
- инфаркт на миокарда - вкарването на стволови клетки дава възможност за “подмяната” на мъртвата сърдечна тъкан с новосъздадена такава;
- съдови заболявания – стволовите клетки помагат за създаването на нови кръвоносни съдове около тези, които са вече запушени или унищожени;
- нервни клетки – поставянето на стволови клетки при нервните, те започват да се превръщат в неврони. Така прекъснатите нерви могат да се възстановят - например при гръбначно мозъчни травми;
- инсулт – мозъкът се възстановява при поставянето на стволови клетки - по подобие на миокардния инфаркт;
- ракови – като лимфома, левкемия, невроб - ластома и ретинобластома. Също така и много неракови заболявания свързани с метаболитни нарушения, автоимунни заболявания. Правят се изследвания при болестта на Алцхаймер и мултипленна склероза.
Стерилитет sterilitas
Безплодие, неспособност на зрелия организъм да създаде потомство.
Стимулационни протоколи
Протоколите (къс и дълъг) за контролирана овариална хиперстимулация се разделят на две основни групи – без или с ГнРх-агонисти. При класическите схеми – без агонисти - се използват гонадотропини самостоятелно или с кломифен цитрат, обикновено след блокиране с хормонален контрацептивен препарат. При тези схеми се използват по-малко количество гонадотропини, стимулацията е по-умерена и страничните явления са по-малко, но преждевременно повишаване на нивото на ЛХ достига 30%, докато при протоколите с агонист – около 3%. Преждевременната лутеинизация води до анулиране на стимулационния цикъл. Протоколите с агонист обаче поради аспирация на повече яйцеклетки са свързани с повече усложнения и цената е по-висока. Използва се предимно т.нар. “дълъг” протокол: ГнРх-аналогът се включва от средата на лутеалната или началото на фоликуларната фаза. При използването на подобен протокол забременяване се отчита в около 30%, докато при “късите” или класически протоколи този процент е значително по-нисък. В последно време депо-препаратите отстъпват място на интраназалния спрей поради по-слаб гонадотропен блок и възможности за гъвкаво приложение. При нереагиращи на контролирана овариална хиперстимулация пациентки тенденцията е да се прилагат ежедневни микродози агонист при “дълъг” протокол.
Стимулация
Подбуждане, подтикване.
Стрептококи
Разнородна гупа бактерии, някои от които са нормална флора на назофаринкса, докато други причиняват тежки общи инфекции.
Стрии
Появяват се на местата, където кожата е прекалено разтегната, тоест главно на гърдите и на корема. Отначало са тъмночервени, почти към виолетово черти, след което стават седефенобели. Те не изчезват, защото са вследствие на разкъсване на еластичните влакна на кожата.
Строма
Опорна структура на даден орган. Състои се от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нерви.
Субституция
Заместване, поставяне вместо друг.
Супресия
Потискане, задържане, спиране.
Възпаление на маточната тръба.
Салпингооофорит
Възпаление едновременно на маточната тръба и на яйчника. Секцио
1. Рязане, разрязване.
2. Сектор
Семенна течност, еякулат, сперма sperma
Белезникаво-жълтеникава течност, която се отделя от уретрата на мъжа при еякулация и се състои от сперматозоиди и секрет от половите жлези (простата, семенни мехурчета), със специфична миризма, средна гъстота, алкална реакция. Нормалното количество е между 2 и 8 ml.
Септум
Преграда – тънка стена, разделяща две кухини.
Серум
1. Бистрата част на всяка телесна течност.
2. Кръвен серум (частта, която се отделя от кръвта след напълното и съсирване, т.е. в него няма фибриноген).
3. Течността, която овлажнява повърхността на серозните мемрани.
Синдром на Ашерман (Asherman syndrome)
Заболяване, при което жените страдат от аменорея и безплодие, а ако се стигне до бременонст, започва силно кръвотечение. Това заболяване може да се развие вследствие прекаленно престъргване на матката, практикувано за спиране на маточното кръвотечение, което води до повреждане стената на матката, а понякога и до нейното разрушаване. Повече от половината жени, претърпели тази операция, в последствие страдат от безплодие, а тези, които забременеят, почти не могат да износят плода.
Синдром на Даун
Това е състояние, при което хората имат допълнително копие на 21 хромозома (тризомия 21) и представлява още един пример за стерилитет, причинен от промяна в хромозомния набор. Мъжете със синдром на Даун страдат от ненормална продукция на сперматозоиди. Хората със синдром на Даун има характерен външен вид : малка обиколка на главата, косо разположени очни цепки – монгололоиден тип, малък нос и малки уши, отворена уста с изплезен език, къса шия, голям и отпуснат корем - жабешки корем, четирипръстна бразда на ръката – маймунска бразда. Тези деца са с тежко умствено изоставане IQ 50%. В 50% от случаите има вроден сърдечен порок.
Синдромът на Клайнфелтър (Klinefelter's Syndrome)
Хромозомно смущение при мъжете, обикновено засяга 1 от 600 мъже. Причинява се от наличието на допълнителна X хромозома. Мъжете с този синдром имат 47 хромозоми, като половия хромозомен набор е XXY. Обикновено мъжете с този синдром нямат сперматозоиди, макар че по всяка вероятност през пубертета е имало клетки от първият етап на образуването на сперматозоиди.При някои мъже обаче могат да бъдат открити зони в тестисите, където се поризведжадт сперматозоиди, въпреки липсата им в еякулата.Мъжете с този синдром имат много малки тестиси (4-6 мл, при норма >15), ниски нива на мъжкия полов хормон тестостерон, малък пенис, повишена телесна мазнина, висок ръст с дълги крайници и късо тяло, гинекомастия (увеличени млечни жлези) и намаляващо окосмяване на лицето и тялото.
Синдром на овариална хиперстимулация (СОХС)
СДХС е различно от неусложнен увеличен размер на яйчника. Това е синдром, който може да се прояви в различни степени на тежест. Той включва подчертано увеличен размер на яйчника, високи нива на полови хормони в серума и повишаване на съдовия пермеабилитет, което може да доведе до задръжане на течности в перитонеалната и плевралната кухина и рядко, в перикарда. При тежки случаи на СОХС могат да бъдат наблюдавани: стомашна болка, раздуване на корема, силноувеличен размер на яйчника, увеличаване на теглото, диспнея, олигурия и гастроинтестинални симптоми, включващи гадене, повръщане и диария.
Синдром на поликистозните яйчници
Комплекс от хормонални разстройства, които въздействат върху цялото тяло на жената и нейното здраве. За пръв път е описан през 1935 г. от Stein и Leventhal при жени със стерилитет, затлъстяване, окосмяване, аменорея и поликистозни яйчници.
Синдром на само-Сертолиевите клетки (Sertoli cell-only syndrome)
Характеризира се с липса на предшестващи клетки в тестисите, от които би трябвало да се образуват сперматозоиди. Прознозата е тежка, обикновено мъжът е стерилен.
Синдром на Търнър
Отклонение в структурата на половите хромозоми. Засяга само момичетата, с честота на разпространението 1 на 3 000. Хромозомната им формула е ХО. Момичетата в този случай имат 45 хромозома. Притежават женска морфология, но са с нисък ръст и нямат яйчници.
Системен лупус еритематозус
Автоимунно заболяване, което предизвиква възпаление в различните тъкани на организма. При автоимунните болести имунната система, която нормално предпазва организма от инфекциозни агенти, чужди тела и тъкани и др., по погрешка "атакува" собствените тъкани и органи на тялото.
Сифилис
Съвременните тестове могат да докажат заболяването преди то да се е развило. Инкубационният период е сравнително дълъг - от 3 до 4 седмици. След изтичане на инкубационния период по половите органи се появява неболезнена кръгла или овална червено-кафява язва, а след 5-8 дни се увеличават регионалните лимфни възли. Язвата оздравява за няколко седмици. При втория стадий на сифилис - от 6 до 8 седмици след появата на язвата, се появява обрив по цялото тялото и повишаване на температурата.
Третичният луес започва развитието си след 3-тата година или по-късно от заразяването. При късния стадий на сифилиса се появяват лезии, които могат да се появяват върху различни органи, най-често по кожата и костите. Мозъкът, черния дроб, сърцето също се засягат.
Още при появата на язва трябва да потърсите лекар, който да изпише антибиотици.
Майката може да предаде болестта на бебето при раждане. Ето защо тестът Васерман е задължителен за бременните жени в България.
| Скрининг - Ултразвуков скрининг за откриване на вродени малформации |
| До момента са известни около 1 000 вида вродени малформации. Те заемат основната част от вродените аномалии при новородените (60% от вродените аномалии) и се намират при около 3% (2100 деца годишно у нас) от всички новородени. Малформативните синдроми се причиняват от дефекти (мутации) в множество гени и взаимодействието им с един или няколко фактора на околната среда.Характерно за вродените малформации е:сравнително нисък емпиричен риск за повторение от 2 до 4%;повишена честота при кръвнородствени бракове;нарастване на риска с появата на всеки следващ болен в семейството.Ултразвуковия скрининг се провежда от 10 до 22 седмица на бременността. Като особено ефективен за откриване на големи аномалии, напоследък се приема т.нар. ранен ултразвуков скрининг през 10-16 седмица на бременността. |
Мъдница – кожно-мускулна торбичка, в която се намират тестисите.
Следменопаузата (постменопаузата)
Последната фаза на климактеричния период, през която настъпва пълното или почти пълното спиране на дейността на яйчниците. Продължава няколко години.
Сонохистограма
Изследване на фоликулостимулиращия хормон, което се извършва на третия ден от цикъла или – за предпочитане - тест с Кломифен цитрат. Има и допълнителни тестове, които се използват за оценка на безплодието. Фоликуло-стимулиращият хормон се секретира от хипофизата и стимулира освобождаването на естрогени от яйчниците. Постепенно, когато се произведе достатъчно естроген, един фоликул с узряваща в него яйцеклетка, се придвижва към повърхността на яйчника. В момента на овулацията фоликулът освобождава яйцеклетката и тя се отделя от яйчника.
Спаниоменорея
Дълъг цикъл (повече от 35 дни).
Спекулум
Метален инструмент, с който влагалището се разтварят и лекарят преглежда шийката на матката.
Сперматиди
Сперматидите не приличат на сперматозоидите, които ще образуват през следващите около седемдесет дни. Те бързо се придвижват към най-близката клетка на Сертоли и остават там.
Клетките на Сертоли съдържат високо концентрирани запаси от въглехидрати, гликоген, от които черпи енергия развиващата се сперма. Тези клетки отделят и няколко вида хормони, протеини, захари и други хранителни вещества, с които отглеждат своите храненици. Сперматидите започват да развиват опашка, с която да се придвижват напред, удебелено тяло, изпълнено с митохондрия (за производство на енергия) и торбичка с ензими най-отпред (акрозома). Тези ензими са нужни за проникване в обвивката на яйцеклетката при оплождането. Когато опашката на сперматида се удължи, той тръгва към централния отвор на каналчето, плувайки във вихрите на околната течност, подобно на малко косъмче.
Сперматогенеза
Процес на образуване на полови клетки при мъжете. Сперматогенезата протича като процес в семенните каналчета на тестисите. При човека започва по време на пубертета, т.е. между единадесетата и дванадесетата година от живота на момчето.
Сперматозоиди
Сперматозоидите са едни от най-специализираните клетки на тялото. В един милилитър семенна течност има от 66 до 100 милиона сперматозоида, като при еякулация излизат средно 300 милиона. В единични случаи броят им може да стигне до 1 милиард.
Всеки сперматозоид има дължина около 0,05 мм и се състои от глава, шийка и опашка.
Главата на сперматозоида има формата на заоблена капка. На връхчето й е разположена торбичка с ензими, наречена акрозома. Тези ензими са изключително важни за оплождането, защото помагат на спермата да разтвори обвивката на яйцеклетката и да проникне в нея.
Зад акрозомата е ядрото на клетката, съдържащо произволно комбиниран половин комплект мъжки генетичен материал (ДНК), събран в 23 хромозоми.
Всеки сперматозоид притежава специфичен код на генетична информация, който макар и подобен на генетичната информация в другите сперматозоиди от същия мъж, никога не може да се повтори с някой от тях.
Шийката на сперматозоида е фиброзната зона — участъка, където средната част на опашката се съединява с главата. Шийката е гъвкава и позволява на главата да се върти наляво-надясно, за да плува. Опашката на сперматозоида е съставена от 20 дълги влакна — две по средата, заобиколени от два концентрични кръга с по девет влакна. Опашката се дели на три части: средна, главна и крайна. Средната е най-широка, което се дължи на допълнителен спираловиден пласт от митохондрия, обвит около нея. Той е нещо като акумулатор на енергия за движението на сперматозоида. Главната част на опашката се състои от същите 20 влакна, подсилени с външни по-плътни влакна и щита на опашката. В крайната част плътните влакна и щитът изтъняват до тънка клетъчна мембрана в самия край на опашката. На това постепенно изтъняване на опашката се дължи камшикообразното движение, с което плуват сперматозоидите.
Сперматорея spermatorrhoea
Неволно отделяне на сперма без ерекция и оргазъм. Може да се наблюдава при запек, уретрит, при заболявания на ЦНС (парези, травми) и др.
Сперматоцеле spermatocele
Ретенционна киста на тестиса или епидидима, изпълнена със сперма.
Сперматурия
Ненормално отделяне на сперма, която попада в урината. Най-честите причини за сперматурията са гръбначно-мозъчните разстройства, стриктурите на уретрата, състояния след оперции и манипулации на простатната жлеза, ектопия на семепроводите.
Спермоантитела
Спермоантителата влияят върху функцията на сперматозоидите, показателите на спермограмата, различните етапи на оплодителния процес.
Наличието на спермоантитела е сериозен проблем и може да доведе до неуспех при:
- ин-витро оплождане – IVF
- вътрематочно осеменяване – IUI
- интратубарен трансфер на гамети - GIFT
Тестовете за установяване на спермоантитела са:
- желатинов аглутинационен тест на Кибрик – GAT
- микроспермоаглутинационен тест на Фриберг – TAT
- микроспермоимобилизационен тест на Изожима – SIT
- имунобийд байдинг тест – IBB
Изследват се спермоантитела в кръвен серум, семенна течност и цервикална слуз. Двамата партньори дават до 10 мл. кръв за изследване. Всички тестове се прилагат съгласно стандартни протоколи на Световната здравна организация. Тестовете се повтарят няколкократно преди получаване на окончателен резултат в рамките на 3-4 седмици. СпермограмаСпермограмата (сперма + гръц. gramma — запис;) представлява пълен анализ на семенната течност (сперма) - физически свойства, химически и клетъчен състав и др., даващи възможност да се оценят способностите и за оплождане.
Специфичен имунитет
Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:
- клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити)
- хуморален (специфични антитела).
СПИН
HIV - вирус на човешката имунна недостатъчност, съкратено от английски. Имунната система на организма е изградена от редица високо специализирани органи, клетки и белтъчни молекули и осигурява защита на тялото от бактерии, вируси, гъби и други чужди за него микроорганизми, както и осъществява контрол над процесите, които водят до развититето на злокачествени заболявания (различни видове рак, тумори и злокачествени заболявания на кръвта). Нормалната имунна система унищожава чуждите агенти и раково променените клетки и в резултат на това организмът се запазва здрав или се развива заболяване, което завършва с оздравяване след определен период и очистване на тялото от причинителя му.
Причинява се от инфекция с HIV1 и HIV2. Този вирус напада и унищожава клетките на имунната система. Поради намален имунитет, дори и най-леки инфекции протичат с усложнения и могат да завършат със смърт.
Основните механизми за пренасяне на заразата са три: полов /по хетеро-, би- и хомосексуален начин/, кръвен /при преливане на кръв, чрез инжектиране на венозни наркотици с една и съща спринцовка/ и вертикален /заразяване на новороденото от майка, болна или носителка на СПИН/.
Спина бифида Spina bifida
Буквално - „раздвоен гръбначен стълб“. Вроден дефект, който се състои в непълно изграждане на гръбнака (по точно на невралната тръба) по време на бременността. Като резултат детето се ражда инвалид (с парализа на долните крайници) или умира от инфекция скоро след раждането — в зависимост от това доколко е засегнат гръбначният стълб. Поради факта, че повечето бременности не са планирани, за да се предотврати появата на този дефект у децата им, всички жени трябва да пият витамин B9 (фолиева киселина) всеки ден. Взимайки фолиева киселина, се намалява рискът от вродени дефекти на невралната тръба, като спина бифида.
Средства, повлияващи имунната система
Имуностимуланти
І. Цитокини и растежни фактори:
1. Glatiramer acetate: Copaxone
Интерлевкини:
1. Aldesleukin: Proleukin
Интерферони:
1. Interferon alfa-2a: Roferon-A
2. Interferon alfa-2b: Intron A, Realdiron
3. Interferon beta-1a: Avonex
4. Interferon beta-1b: Betaferon
5. Interferon gamma-1b: Gammaferon
6. Peginterferon alfa-2a: Pegasys
7. Peginterferon alfa-2b: Pegintron
Колонистимулиращи фактори:
1. Filgrastim: Neupogen
2. Lenograstim: Granocyte
3. Molgramostim: Leucomax
ІІ. Еритропоетинови препарати:
1. Epoetin alfa: Eprex
2. Epoetin beta: NeoRecormon
ІIІ. Полимикробни имуностимуланти (ваксини):
1. Broncho-Vaxom
2. IRS-19
3. Respivax
4. Ribomunyl
5. Solcotrichovac
6. Solcourovac
7. Urostim
8. Uro-Vaxom
ІV. Други имуностимуланти:
1. BCG Immunotherapeutic: Calgevax, Immu Cyst/BCG
2. Delimmun
3. Esberitox N
4. Immunobor
5. Inosine pranobex: Isoprinosine
6. Levamisole: Decaris
7. Polyerga
Имуносупресори
І. Противотуморни средства:
1. Azathioprine: Azathioprine, Imuran
2. Chlorambucil: Leukeran
3. Cyclophosphamide: Cytoxan, Endoxan
4. Mercaptopurine: Puri-Nethol
ІІ. Глюкокортикостероиди:
1. Methylprednisolone: Advantan, Depo-Medrol, Medrol, Methylprednisolon Sopharma, Solu-Medrol
2. Prednisolone: Decortin H, Prednisolon, Solu-Decortin H, Ultracortenol, Ultradehydrocortison
ІII. Имуноглобулини с имуносупресивно действие:
1. Antithymocyte rabbit immunoglobulin: Thymoglobuline
IV. Други имуносупресори:
1. Basiliximab: Simulect
2. Chloroquine: Resochin
3. Ciclosporine: Sandimmun Neoral
4. Daclizumab: Zenapax
5. Etanercept: Enbrel
6. Infliximab: Remicade
7. Mycophenolate mofetyl: CellCept
8. Orthoclone OKT3
9. Pimecrolimus: Elidel
10. Sirolimus: Rapamune
11. Thymalfasin: Zadaxin
Имуноглобулини
1. Anti-D (Rh0) human immunoglobulin: Rhesonativ
2. Human Crimean haemorrhagic fever immunoglobulin: CHF-BULIN
3. Immunoglobulin, Histamine: Histaglobin
4. Human Immunoglobulin for oral use: Endobulin S/D
5. Human normal immunoglobulin for extravascular administration: Human normal Immunoglobulin 10%- BB
6. Human normal immunoglobulin for intravenous administration: Immunovenin-intact 5% IgG
7. Palivizumab: Synagis
8. Rabies Human immunoglobulin: Imogam Rabies
9. Tetanus Human Immune globulin
Имунни серуми
1. Antianthrax serum: Antianthrax serum Bul Bio
2. Antidiphtheria serum: Antidiphtheria serum Bul Bio
3. Botulinum antitoxin: Antibotulinum serum Bul Bio
4. Gas-gangrene antiserum: Antigas-gangrene serum Bul Bio
5. Tetanus antitoxin: Antitetanus serum Bul Bio
6. Vipera venom antitoxin: Viper venom antiserum Bul Bio
Ваксини
1. Adsorbed diphtheria, Tetanus toxoid and Pertussis vaccine: Diftetkok
2. Crimean hemorrhagic fever vaccine: Anti-CHF vaccine
3. Diphtheria and Tetanus adsorbed vaccine: Diftet, Tetadif
4. Diphtheria, tetanus acellular pertussis vaccine: boostrix, Infanrix
5. Fluarix
6. Haemophilus B influenzae conjugate vaccine: Act-HIB, Hiberix
7. Hepatitis A vaccine: Avaxim, Havrix 720 Junior, Havrix 1440 Adults, Vaqta
8. Hepatitis A and B vaccine: Twinrix Adult, Twinrix Paediatric
9. Hepatitis B vaccine: Euvax B, Engerix B, H-B-VAX II
10. Inactivated herpes simplex vaccines type 1: Herpesvac-1
11. Inactivated herpes simplex vaccines type 2: Herpesvac-2
12. Influvac
13. Measless, mumps and rubella vaccine: M-M-R II, Priorix, Trimovax Merieux
14. Meningococcal polysaccharide vaccine: Meningococcal polysaccharide vaccine A+C
15. Mycobacterium Bovis BCG vaccine: BCG vaccine, freeze dried
16. Oral poliomyelitis trivalent live vaccine: OPVero, Oral poliomyelitis vaccine, Polio Sabin
17. Pneumococcal conjugated saccharide adsorbed vaccine: Prevenar
18. Pneumococcal polysaccharide vaccine: Pneumo 23
19. Poliomyelitis trivalent inactivated vaccine: Imovax Polio
20. Rabies inactivated virus vaccine: Rabipur, Verorab
21. Rubella live attenuated vaccine: Rudivax
22. Tetanus vaccine adsorbed: Tetatox
23. Tritanrix HepB
24. Typhoid polysaccharide vaccine: Typherix, Typhim Vi
25. Vaxigrip: Vaxigrip, Vaxigrip Junior
26. Yellow fever live vaccine: Stamaril Pasteur
Полимикробни имуностимуланти (ваксини):
1. Broncho-Vaxom
2. IRS-19
3. Respivax
4. Ribomunyl
5. Solcotrichovac
6. Solcourovac
7. Urostim
8. Uro-Vaxom
Средства, повлияващи репродуктивната система
Гонадоактивни средства
І. Централни гонадоактивни средства:
1. Bromocriptine: Bromocriptin, Bromocriptin-Richter, Bromocriptin NIHFI, Medocriptine, Parlodel
2. Cabergoline: Dostinex
3. Chorionic gonadotrophin: Pregnyl, Pregnyl 5000, Profasi 2000, Profasi 5000
4. Clomiphene: Clostilbegyt
5. Danazol: Danal
6. Dihydroergocryptine: Almirid-5, Almirid-20
7. Follitropin alfa: Gonal F 75 UI, Gonal F 150 UI
8. Follitropin beta: Puregon
9. Garnirelix: Orgalutran
10. Gonadorelin: Kriptokur
11. Lutropin alfa: Luveris
12. Menotropins: Humegon, Menogon
13. Nafarelin: Synarel
14. Urofollitropin: Metrodin, Metrodin HP
ІІ. Естрогени:
1. Estradiol: Climara, Climara forte, Dermestril 25, Dermestril 50, Estrimax, Estraderm TTS 50, Estrofem, Estrofem forte, Linoladiol N, Oestrogel, Riselle, Systen TTS 50, Vagifem
2. Estradiol, Estriol: Estrofem, Estrofem forte
3. Estriol: Oestriol, Ortho-Gynest, Ovestin
4. Conugated setrogens: Premarin 0,625, Premarin 1,25
ІII. Прогестагени:
1. Allylestrenol: Turinal
2. Dihydrogesterone: Duphaston
3. Gestonorone caproate: Depostat
4. Lynestrenol: Orgametril
5. Medroxyprogesterone: Provera
6. Norethisterone acetate: Estronorm, Primolut-Nor
7. Progesterone: Progesteron, Progestogel, Utrogestan
IV. Андрогени:
1. Mesterolone: Proviron
2. Testosterone: Testosteron propionicum, Undestor
3. Testosteron depot: Omnadren 250, Sustanon 250
V. Комбинирани гонадоактивни средства:
1. Ambosex
2. Climen
3. Cycloestrogynal
4. Cyclo-Menorette
5. Cyclo-Progynova
6. Diane-35
7. Dienogest, Ethinylestradiol: Jeanine
8. Estradiol, Norethisterone: Activelle, Estracomb TTS, Kliogest, Novofem, Puasogest
9. Estradiol, Didrogesterone: Femoston 2/10
10. Gravibion
11. Klimodein
12. Klimonorm
13. Premella: Premella 2,5, Premella 5
14. Trisequens
15. Trisequens forte
16. Yarina
Хормонални контрацептиви
І. Монофазни контрацептиви:
1. Cilest
2. Femoden
3. Gravistat 125
4. Harmonet
5. Loette-21
6. Logest
7. Marvelon
8. Mercilon
9. Microgynon
10. Minisiston
11. Minesse
12. Minulet
13. Mirelle
14. Non-olvon
15. Novynette
16. Regulon
17. Rigevidon
18. Stediril-30
ІІ. Бифазни контрацептиви:
1. Anteovin
ІІІ. Трифазни контрацептиви:
1. Tri-Minulet
2. Trinordiol
3. Triquilar
4. Tri-Regol
5. Trisiston
6. Tristep
ІV. Посткоитални контрацептиви:
1. Levonorgestrel: Postinor Duo
V. Вагинални прекоитални контрацептиви:
1. Benzalkonium chloride: Pharmatex
2. Nonoxinol: Patentex oval N, C-Film Lucchini
Утероактивни средства
І. Утерокинетични средства:
Простагландини:
1. Carboprost tromethamine: Prostin/15M
2. Dinoprostone: Prepidil Gel, Propess, Prostin E2
Хормони:
1. Oxytocin: Oxytocin
2. Естрогени
ІІ. Утеротонични средства:
1. Methylergometrine: Ergotyl, Methergin, Methylergobrevin liquidum, Methylergometrin NIHFI
ІІІ. Токолитични средства (селективни β2-адреномиметици):
1. Fenoterol: Partusisten
2. Hexoprenaline sulfate: Gynipral, Ipradol
3. Salbutamol: Salbupart, Salbutamol
Афродизиаци и антиафродизиаци
I. Афродизиаци:
1. Alprostadil: Caverject
2. Apomorphine: Uprima
3. Kamasutra
4. Sildenafil: Viagra
5. Tadalafil: Cialis
6. Tribestan
7. Vardenafil
8. Yohimbine
II. Антиафродизиаци:
1. Cyproterone: Androcur, Androcur Depot, Cyproterone acetate
Стафилокок Staphylococcus
Стафилококите са грам-положителни, сферични микроорганизми, подредени на гроздове, анаероби, неподвижни и не образуват спори. Притежават редица токсини и ензими. Причиняват кожни инфекции (фоликулити, абсцеси, фурункул, панарициум), респираторни заболявания (ангини, пневмонии), хранителни отравяния и др.
Стволови клетки
Това са универсални клетки, които обичайно се намират в костния мозък и ако е необходимо могат да се превърнат във всякакъв вид клетка от нашето тяло, но най-вече в клетките на кръвотворната ни система – левкоцити, за борба с инфекциите, еритроцити, за пренасяне на кислорода и тромбоцити, отговарящи за кръвосъсирването. Стволовите клетки могат да се превръщат и в други видове клетки – мускулни, нервни и т.н.
Все повече се говори за заместване на липсващи или унищожени клетки със стволови за лечението на нелечими заболявания като левкози и лимфоми, ракови заболявания, инфаркт на миокарда, травми на гръбнака.
Стволови клетки от пъпна връв
След раждането на бебето се отделя плацентата и обикновено тя се изхвърля като биопродукт. През 1970 г. се установи, че в тази ненужна вече пъпна връв има същия брой стволови клетки както в костния мозък на зрели хора.
През 1988 г. със съхранени стволови клетки от пъпна връв е излекувано дете от анемия на Fanconi - едно нелечимо заболяване.
Това поставя началото на събирането и съхраняването на стволовите клетки от пъпна връв по света.
Днес е доказано, че тези клетки лекуват 45 заболявания:
- инфаркт на миокарда - вкарването на стволови клетки дава възможност за “подмяната” на мъртвата сърдечна тъкан с новосъздадена такава;
- съдови заболявания – стволовите клетки помагат за създаването на нови кръвоносни съдове около тези, които са вече запушени или унищожени;
- нервни клетки – поставянето на стволови клетки при нервните, те започват да се превръщат в неврони. Така прекъснатите нерви могат да се възстановят - например при гръбначно мозъчни травми;
- инсулт – мозъкът се възстановява при поставянето на стволови клетки - по подобие на миокардния инфаркт;
- ракови – като лимфома, левкемия, невроб - ластома и ретинобластома. Също така и много неракови заболявания свързани с метаболитни нарушения, автоимунни заболявания. Правят се изследвания при болестта на Алцхаймер и мултипленна склероза.
Стерилитет sterilitas
Безплодие, неспособност на зрелия организъм да създаде потомство.
Стимулационни протоколи
Протоколите (къс и дълъг) за контролирана овариална хиперстимулация се разделят на две основни групи – без или с ГнРх-агонисти. При класическите схеми – без агонисти - се използват гонадотропини самостоятелно или с кломифен цитрат, обикновено след блокиране с хормонален контрацептивен препарат. При тези схеми се използват по-малко количество гонадотропини, стимулацията е по-умерена и страничните явления са по-малко, но преждевременно повишаване на нивото на ЛХ достига 30%, докато при протоколите с агонист – около 3%. Преждевременната лутеинизация води до анулиране на стимулационния цикъл. Протоколите с агонист обаче поради аспирация на повече яйцеклетки са свързани с повече усложнения и цената е по-висока. Използва се предимно т.нар. “дълъг” протокол: ГнРх-аналогът се включва от средата на лутеалната или началото на фоликуларната фаза. При използването на подобен протокол забременяване се отчита в около 30%, докато при “късите” или класически протоколи този процент е значително по-нисък. В последно време депо-препаратите отстъпват място на интраназалния спрей поради по-слаб гонадотропен блок и възможности за гъвкаво приложение. При нереагиращи на контролирана овариална хиперстимулация пациентки тенденцията е да се прилагат ежедневни микродози агонист при “дълъг” протокол.
Стимулация
Подбуждане, подтикване.
Стрептококи
Разнородна гупа бактерии, някои от които са нормална флора на назофаринкса, докато други причиняват тежки общи инфекции.
Стрии
Появяват се на местата, където кожата е прекалено разтегната, тоест главно на гърдите и на корема. Отначало са тъмночервени, почти към виолетово черти, след което стават седефенобели. Те не изчезват, защото са вследствие на разкъсване на еластичните влакна на кожата.
Строма
Опорна структура на даден орган. Състои се от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нерви.
Субституция
Заместване, поставяне вместо друг.
Супресия
Потискане, задържане, спиране.