Метод на изследване, при който чрез лек натиск с ръце върху повърхността на тялото се определят размерите на органи, формата им или патологични образувания.
Пап тест Pap testum
Цитологичен тест за изследване на карцитом на маточната шийка, тест на Папаниколау.
Парацентеза
Хирургична пункция на кухина с игла, с диагностична и/или терапевтична цел.
Патогенен
Причиняващ болест
Пенетрация
Проникване, пробиване, навлизане
Пенис
Мъжкият полов член е копулативен орган. На него се различават три части:корен – най-задната част, с която се прикрепва към тазовите коститяло – с цилиндрична форма, леко приплеснато отгоре и отдолуглавичка - разположена в предния край, с конична формаНа върха на главичката се отваря пикочният канал. Пенисът е изграден от пещеристи тела, към които отдолу има едно спонгиозно (гъбесто) тяло. Предните краища на пещеристите тела са заострени, а задните им части се раздалечават и образуват две крачета, с които се прикрепят към долните повърхности на двете лонни кости на таза. Двете тела са срастнали помежду си. Спонгиозното тяло заляга в улея, образуван от долепените едно до друго пещеристи тела и в двата си края се разширява. Назад то образува продълговато разширение наречено луковица, а разширението в предния край представлява главичката на пениса. Във вътрешността на спонгиозното тяло преминава пикочния канал. Двете пещеристи и спонгиозното тяло са обвити с фасция, подкожие и кожа. Предната част на кожата представлява гънка, която не е срастнала с подлежаща тъкан – нарича се препуциум. Трите тела съдържат във вътрешността си кухини, които в отпуснато състояние на пениса са цепковидни, а при ерекция се изпълват с кръв и разширяват. Големината и консистенцията на половия член се изменят в зависимост от кръвонапълването на пещеристите пространства. Копулативната функция на пениса може да се осъществява само след изпълването на пещеристите пространства с кръв, при което той придобива твърда консистенция и се изправя – това състояние се нарича ерекция. Механизмът на ерекция е сложен физиологичен процес в който участва в голяма степен и психологична компонента. Разстройствата на този процес имат ефект върху както върху копулативната функция на мъжа, така и върху психичното и емоционално равновесие и здраве.
Перинеум
Перинеумът представлява мускули и връзки, които са разположени между влагалището и правото черво. Те поддържат матката и пикочния мехур, както и коремното съдържимо и затварят напълно малкия таз. Оставят пролука само за артериите, вените, пикочния и половия канал, за аналната част на правото черво и самия анус.
Тези мускули и връзки са подложени на силен натиск през бременността и раждането. Ако не са достатъчно гъвкави, може да се разтегнат толкова силно, че да изгубят напълно тонуса си и да се скъсат. Получава се пролапс, наричан още ''смъкване''.
Перитонеални фактори
Перитонеалната кухина е област от човешкото тяло, където се намират органите от храносмилателната и половата системи. Знае се, че перитонеалната кухина създава средата, в която нормално се развиват яйцеклетките, протича взаимодействието между маточните тръби и яйчника, което води до навлизането на яйцеклетката в маточната тръба и оплождането и от сперматозоидите.
Фактори, които могат да причинят безплодие:
- наличие на сраствания, получени след оперативна намеса;
- наличие на сраствания, в следствие на предходен възпалителен процес в малкия таз;
- ендометриоза (наличие на клетки от маточната лигавица извън нормалното им място в маточната кухина)
Пертубация pertubatio
Процедура, при която през маточната шийка се вкарва въздух под налягане с цел разкъсване на микросраствания в маточните тръби и възстановяване на проходимостта им.
PESA
Подкожно аспириране на сперматозоиди от епидидима (депо, в което се събират зрелите сперматозоиди). Тази неинвазивна процедура е различна от операцията и трае няколко минути. Прави се, когато има запушване на семепроводите (обструктивна Azoospermia) или след вазектомия т.е. когато има еякулат, но в него липсват сперматозоиди. Тази проба може след аспирацията и да бъде замразена и на последващ етап отмразена с цел да се инжектират яйцеклетките на съпругата с нея (ICSI), т. к. фракция от епидидима е недостатъчна да осъществи конвенционална ин-витро процедура.
Плазмоцит
Имунна клетка, която е в състояние да отделя антитела.
Плацента
Орган, образуващ се по време на бременността, имащ значение за изхранването и правилното развитие на плода. Плацентата осъществявя обмена между кръвта на майката и кръвта на бебето и от нея зависи снабдяването му с кислород и хранителни вещества. Тя преминава през различни етапи на развитие преди превръщането си в отделен орган. Плацентата съществува само по време на бременността. Тя прозвежда хормони, които са необходими за развитието и ръста на бебето. Плацентата има и бариерна функция, чрез която тя защитава бебето от вредни вещества, микроорганизми и други отрицателни фактори.
Плацентарен период
Минути след раждането на бебето бременната усеща нови напъни, но много по-леки, отколкото родовите. Те довеждат до отлепване на залепената за матката плацента. За да я отдели напълно, лекарят натиска матката и придърпва пъпната връв, за да изкара изцяло плацентата. Така раждането приключва.
Плацента praevia
Обичайно плацентата се развива в горната част на матката. Понякога обаче може да се развие в долния утеринен сегмент. Тогава се говори за placenta praevia. Среща при около 1:200, 1:250 нормални бременности. Съществуват различни степени на placenta praevia.
Основен симптом е кръвотечението. То може да настъпи още в началото на втората половина на бременността, а при започването на родова дейност е винаги налице. Първото кръвотечение е съвсем слабо, по-късно може да се повтори през различни интервали и всеки път е все по-обилно. Обикновено липсва болка. Има и случаи, когато още първите кръвотечения са много силни и е необходима спешна медицинска помощ.
Повръщане (Emesis gravidarum)
Повръщане при някои бременни в началото на бременността се дължи на лабилност и повишена възбудимост на централната и вегетативната нервна система. Сутрешните повръщания се срещат при 50-62% от бременните, като най-често се наблюдават при първа бременност и в първия триместър на бременността. Типично е сутрешното повръщане на празен стомах – слузести материи без примес на храна. През останалите части на деня повръщане може да има след нахранване. Апетитът е запазен, температурата и пулсът са нормални, общото състояние също.
Поликистоза на яйчниците
Основен патогенезен фактор на яйчниковата поликистоза е увеличената продукция на мъжки полови хормони /андрогени/, които нормално са в минимални количества.
Най-често увеличението им се дължи на повишената продукция на яйчникови хормони, но те могат да се произвеждат и от надбъбречната жлеза. Настъпват нарушения в нормалната хормонална продукция на хипоталамуса и хипофизната жлеза. Високото ниво на мъжки полови хормони пречи на нормалното зреене на яйчниковите фоликули, вследствие на което те не узряват и не отделят зряли яйцеклетки.
Крайният ефект е настъпване на стерилитет. Яйчниците се уголемяват, образуват се множество кистозно разширени фоликули в тях, а в по-късен стадий се установяват и склеротични изменения.
Болните жени се оплакват от нарушения в менструалния цикъл. Той е удължен или количеството на кръвотечението е малко. Налице е стерилитет. Повишеното количество на андрогени води до увеличаване на окосмяването. Около 30% от болните с яйчникова поликистоза затлъстяват. Болните са раздразнителни, емоционално лабилни, оплакват се от главоболие и нарушен сън.
Лечението е оперативно и медикаментозно. При неуспех от единия начин на лечение се прибягва до другия. И двата вида лечение имат еднаква ефективност. За по-младите жени обикновено се предпочита оперативно лечение. Медикаментозното лечение цели регулиране на менструацията и стимулиране на овулацията - т.е. отделяне на годна за оплождане яйцеклетка.
Полименорея
Кратък цикъл (по-къс от 21 дни).
Полимеразна Верижна Реакция PCR
В редицата на съвременните генетични технологии метода Полимеразна Верижна Реакция – ПВР / PCR/ заема особено място.Този метод повдига генодиагностиката на принципно друго равнище - на ниво при което се определя самата ДНК или РНК и позволява да се осъществи директно откриване на инфекциозния агент или на генетична мутация. С негова помощ една молекула ДНК може да се открие в присъствие на милиони други молекули ДНК. Разнообразни са приложенията които намира в различни области - в научните изследвания, в медицината, във ветеринарията, в криминалистиката - идентификация на личността, доказване на бащинство. Най-ефектно е ползването на PCR в медицината.Полип polypusТуморна формация, която се разраства от лигавицата на органите, напр. ректум, дебело черво, матка, пикочен мехур, нос и др. Расте на широка основа или на краче.
Помятане
Помятането ( на лат. abort) е преждевременна смърт на зародиша през първите 28 седмици (след това е мъртвородено). Близо две трети от всички бременности завършват по този начин. 70% от всички помятания се случват през първите дванадесет седмици и са съпроводени със засилено кървене, така че повечето жени дори не разбират, че са бременни. След това, когато размерът на плода е вече няколко сантиметра, абортът може да протече като раждане: с болки, спукване на мехура и помятане на плода.
До около 17-тия ден след оплождането зародишите, които са с тежки мутации или дефекти, несъвместими с живота,биват изхвърляни. Обикновено се дължат на дефекти в клетъчното делене или в генетичната информация.
Посткоитален тест
Проба от цервикалната слуз на жената се изследва кратко време след като е имала полов контакт, обикновено в рамките на 12 часа. Този тест може да даде информация за качеството на цервикалната слуз, доколко е подходяща да осигури нормално “плуване” на сперматозоидите през нея. Посткоиталния тест обикновено се прави един или два дни преди овулация, когато цервикалният секрет е най-благоприятен за сперматозоидите.Целта е да се оцени взаимодействието между цервикалния мукус и семенната течност. Тестът се прави след полов акт. При този тест се изолира цервикален мукус от цервикалния канал и се оценява под микроскопско наблюдение.
рН на цервикалния мукус
Важен фактор за преживяемостта на сперматозоидите. Ниските рН стойности не позволяват на сперматозоидите да преминат тази първа физиологична преграда в женската репродуктивна система.
За преодоляване на този проблем се прилагат се различни хормонални и нехормонални методи: заобикаляне на цервикалния мукус чрез вътрематочна инсеминация, консервативно лечение, чрез прекратяване на досега прилаганите медикаменти и прилагане на други такива /например: заместване на СС (clomiphenе citrate) с aromatase inhibitor при индукция на овулацията/.
Постоянен имунитет
Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в генетичния код на индивида.
Предменопауза
Първата от трите фази на климактериума, през която яйчниковата дейност постепенно намалява. Първоначално, през втората половина на менструалния цикъл, количеството на един от яйчниковите хормони — прогестерон — е недостатъчно. По-късно спира и отделянето на годна за оплождане яйцеклетка. През целия цикъл се отделя само един вид яйчникови хормони — естрогени.
Предменструален синдром
Психологични и/или физични признаци, които се появяват преди менструациите и изчезват заедно с тях. За да се говори за менструален синдром е нужно тези признаци да се появяват редовно и да се превърнат в значително неудобство за жената.
Преждевременна лутеинизация
Преждевременно повишаване на нивото на ЛХ.
Преждевременно прекратяване функцията на яйчниците (POF)
Това е сериозна диагноза диагноза, която означава, че вече може би жената няма менструация, дори и да е под 40-годишна възраст. Причините могат да бъдат вродени дефекти (като хромозомна аномалия водеща до дефектни яйчници), резистентност на яйчниците към естествените хормони на организма, тазови операции, химиотерапия и радиация, прекъсната функционалност на яйчниците. Жени с нефункционални ячници могат да нямат менструация месеци наред и после внезапно започват да менструират отново за кратко време. По време на менструация хормоналните нива може да бъдат нормални. Ако жената потърси лечение в този момент, ще изглежда, че всичко с яйчниците и е наред, което ще затрудни поставянето на правилна диагноза. Лечението на POF може да бъде трудно. Може да се опита стимулиране на овулацията с хормонална терапия, но тя често е неуспешна. Друга възможност е оплождане ин витро с яйце от жена-донор, оплодено със спермата на партньора.
Преимплантационна генетична диагностика
Преимплантационната генетична диагностика (PGD) е метод за ранно тестване на ооцити или ембриони, с цел предотвратяване раждането на деца с генетични заболявания. Този метод съчетава асистираните репродуктивни технологии, ембриологията и генетиката.
PGD е най-ранното налично пренатално изследване за пациентите, което се прилага при осъществяването на IVF/ICSI процедури, като диагностицирането на ембрионите с неправилен генетичен код се извършва преди връщането им в маточното тяло. За ембриотрансфер се селектират само ембриони с правилен генетичен код. Така при реализиране на бременност са налице сигурни данни, че рискът от вродени генетични заболявания в развиващия се фетус е чувствително намален.
Преимплантационната генетична диагностика може да се прилага с цел повишаване индекса на имплантация на ембрионите и респективно увеличаване на шанса за бременност и раждане на здраво дете. Използва се за скрининг на яйцеклетки, сперматозоиди и ембриони за хромозомни аномалии и за отделни генни увреждания както и за установяване на пола.
Основните показания за преимплантационна генетична диагностика са:
• възраст на майката над 34 години;
• възраст на родителите над 39 години;
• носителство на хромозомни промени- транслокации, инверсии или други хромозомни или генни аномалии;
• два или повече спонтанни аборта;
• две или повече неуспешни IVF процедури;
• мъже с абнормален анализ за сперматозоидна пенетрация и хроматинова структура.
Пренатална (дородова) диагностика на хромозомните болести
Всички хромозомни болести са нелечими. Единственият начин за борба с тях е извършване на дородова диагностика. Предлага се само на високорискови бременности. Предпочитана е амниоцентеза в 17-19 седмица на бременността и по-рядко хорионбиопсия, поради по-високия риск за аборт - около 3%.
За пренаталната диагностика на хромозомните болести се използват няколко лабораторни анализа:
- Класически цитогенетичен анализ
- Молекулярно-цитогенетичен анализ
- ДНК анализ
Преносена бременност
Смята се, че има преносване, когато бременната влезе в 41-а седмица от началото на последния мензис.
Придобит имунитет
Възниква през самостоятелния живот.
Признак на Хегар
Омекотяване на цервикалния истмус между 4-6 седмица от началото на бременността
Признак на Чадуик
Виолетово оцветяване на вагината, което е предизвинано от повишената васкуларизация
Прогестерон
Хормон, който подпомага подготовката на матката за бременност, произвежда се от яйчниците и подготвя ендометриума за имплантиране на зародиша.
Пролактин
Хормон, секретиран от клетки, в предния дял на хипофизата. Под влиянието му се развива и нараства млечната жлеза и се образува мляко.
Пролактином
Пролактином е най-честият тумор на хипофизата. Засяга предимно жените. В зависимост от размера има два вида: микро /до 10 мм/ и макро /над 10 мм/. Туморните клетки секретират хормона пролактин. Хиперпролактинемията води до нарушения в менструацията, секреция от гърдите и стерилитет. При големи размери на тумора се появяват зрителни нарушения. Диагнозата се поставя възоснова нивото на пролактина и магнитнорезонансна томография на хипофизата. Лечението обикновенно е медикаментозно - с допаминови агонисти /Парлодел, Достинекс/. При зрителни нарушения се извършва транссфеноидална аденомектомия.
Простатит
Простатит е възпалителното заболяване на простатната жлеза. Протича в остра и хронична форма. Острият простатит засяга мъжете между 30 и 50 годишна възраст. Той се причинява предимно от стафилококи и стрептококи. При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура /до 39 градуса С/, постоянна силна болка в областта на простатата до невъзможност за уриниране. Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшествуваща безсимптомна инфекция. За хроничния простатит е характерно постоянната тъпа болка в областта на простатата и дискомфорт в края на уринирането /смъдене и сърбеж/. Лечението на острия и хроничния простатит се провежда от лекар-специалист уролог.
Простатна жлеза
Представлява жлезен орган с формата на кестен, който се разполага под пикочния мехур, като обхваща началната част на пикочния канал. Секретът от жлезата влиза в състава на семенната течност (сперма), тежи около 20-40г. Простатата има връх насочен надолу и три дяла – ляв, десен и среден. Пикочният канал я прекосява отвесно. През тъканта на жлезата преминават и изхвърлящите канали. Простатата е изградена от две части – жлезна и мускулна. Жлезната част е съставена от около 30 различно големи жлези, чийто канали се отварят в пикочния канал. Мускулната част е представена от множество гладкомускулни влакна, образуващи пространствено сплетение около жлезите. При еякулация мускулатурата се съкращава и изстисква съдържимото на жлезите в пикочния канал, където се присъединява към излизащата от изхвърлящите канали семенна течност. Отвън простатната жлеза е обвита в дебела капсула. Като орган на половата система простатната жлеза претърпява възрастови промени. При деца представлява малко тяло, в което преобладава мускулна тъкан. След пубертета тя нараства и достига описания по-горе вид. В старческа възраст настъпва обратно развитие на жлезата. В някои случай тя хипертрофира, като с уголемяването си средния дял притиска пикочния канал и причинява затруднение в нормалното уриниране.
Пункция punctio
Манипулация, при която се прониква в съдове, в нормални телесни кухини (плеврална, перитонеална и др.) и в кухини, образувани от болестен процес (абсцес, хематом).
Пункция на пъпната връв
Този преглед се прави към 3-я месец от бременността. С помощта на много тънка игла, която се вкарва във вената на пъпната връв, се вземат няколко капки от кръвта на плода. Това се извършва с местна упойка и под ехографски контрол.
Ранният анализ на кръвта на бебето позволява да се открие дали случайно то не е засегнато от заразна болест, предадена на майката през бременността, като например рубеола или токсоплазмоза.
Пункция на тестиса
Пункцията се прави, за да се определи състоянието на тъканите, произвеждащи сперматозоиди.
С тънка игла се прави отвор в кожата на скротума и тестиса. Малка част от съдържанието се изсмуква със спринцовка, а при необходимост се прави и биопсия, като се взима малко тъкан от тестиса. Процедурата е почти безболезнена, продължава няколко минути и е без последствия.
Пълна кръвна картина
Изследването представлява: изброяване на кръвните клетки /левкоцити, еритроцити, тромбоцити/, определяне на концентрацията на хемоглобина, хематокрита, математическите показатели на еритроцитите и тромбоцитите. Показателите на кръвна картина не са специфични за дадено болестно състояние. Променят се при различни заболявания: анемични състояния, възпалителни и инфекциозни заболявания с различен произход, злокачествени кръвни заболявания и други.
Пъпна връв
Това е връзката между бебето и майката посредствм плацентата. Пъпната връв се удължава и се стеснява с напредването на бременността. Бебето има възможност да прави всевъзможни движения, понеже пъпната връв е изключително гъвкава.
Чрез плацентата пъпната вена черпи от майчината кръв хранителни вещества и кислород. Посредством мрежа от малки венички тя ги насочва към органите на бебето.След това пъпните артерии отвеждат отпадъците, получени при обмяната на веществата, от бебето към плацентата, която ги връща обратно в кръвта на майката.