Наблюдение на рисковата бременност
Наблюдението от лекаря при рискова бременност е по-стриктно, по-често, както и се назначават специални прегледи и изследвания:
- преглед с апарата на Доплер,- пункция на пъпната връв,
- биопсия на трофобласта,
- ембриоскопия,
- амниоцентеза,
- фетоскопия,
- измерване на таза с помощта на рентгенография,
- измерване нивото на алфа-фетопротеините.
Наследствени заболявания
Заболяването, което детето получава от родителите, е наследствено и е закодирано в гените. Когато те се проявят, заболяването се развива. Много от наследствените болести не са придружени от недъзи и не пречат на пълноценния, нормален живот. Наследственото заболяване може да се прояви и в по-късен етап от живота. Заболяването обаче може да остане скрито, но човекът да е носител на гена-причинител на болестта и да го предаде на поколенията си.
Наследствени заболявания от генетичен произход
Аномалията засяга един ген, тоест много малка частица от хромозома. Промененият ген дава на клетките неправилни нареждания, като така се нарушава производството на ензими, които са необходимите за нормалното функциониране на метаболитните вериги. Получава се объркване в обмяната на протеините, въглехидратите или мазнините, което предизвиква заболявания. Други клетки е възможно да започват да произвеждат лошокачествени вещества.
Познати са над 3000 наследствени заболявания, засягащи обмяната на веществата, които са от генетичен произход.
Наследствени заболявания с хромозомен произход
Те могат да засегнат както броя на хромозомите, така и структурата им.
Наследственост
В генетиката под наследственост е свойството на всички живи организми да предават на потомството характерни особености на строежа и индивидуалното развитие.
Недоносено бебе
Недоносено е бебето, което е родено преди 38-та седмица от бременността, изчислена от началото на последната менструация
Заплахата от преждевременно раждане се проявява със зачестяващи и ставащи все по-болезнени контракции. Възможна е появата на леки розови или кафеникави кръвотечения.
Некроспермия necrospermia
Наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в спермата. Има два вида: обратима (лъжлива) и необратима (истинска). Некроспермия - това е състояние, при което в спермата се установяват мъртви сперматозоиди - над 25-30%. Неподвижността на сперматозоидите не винаги е признак на нежизнеспособност и затова разграничаването на живите от мъртвите сперматозоиди е важно. Това става чрез специално медицинско оцветяване на сперматозидите. Когато при оцветяване се докажат живи, но неподвижни сперматозоиди в спермата, говорим за аминоспермия. Най-честите причини за възникване на некроспермията са възпалителните заболявания на епидидима, семенните мехурчета и простатната жлеза. Значение има и количеството на фруктоза в семенната течност. Истинската некроспермия, при която всички сперматозоиди са неподвижни, се среща рядко.
Неонатален
Отнасящ се до първите 4 седмици след раждането.
Неонател лупус
Лупусните антитела могат да преминат от майката в плода по време на бременността и да предизвикат у новороденото болестно състояние, наречено "лупус на новороденото" (неонатален лупус). Това състояние се характеризира с нисък брой червени кръвни клетки (анемия), ниски бели кръвни клетки (левкоцити) и тромбоцити, както и с кожен обрив. Може да се увреди сърцето. Това състояние може да наложи прилагането на пейсмейкър (устройство, което определя по изкуствен начин ритъма на сърцето). Неонаталният лупус се среща по-често при новородени, чиито майки са имали в кръвта си антитела, наречени анти-Ro и анти-La. Рискът за развитие на сърдечен блок и неонатален лупус у новороденото е съответно 2% и 5%. Определянето на споменатите по-горе антитела у майката, може да помогне за определяне на рисковите контингенти от бременни жени със системен лупус еритематозус. Неонаталният лупус обикновено отшумява за около 6 месеца, през което време майчините антитела се метаболизират от организма на кърмачето.
Неонатален период
Неонаталният период продължава от раждането до 28-я ден от живота на новороденото дете.
Неприспособена матка
Понякога маточната кухина е прекалено малка и зародишът е възможно да спре да се развива. Преди да се изхвърли е възможно да се появят. Това най-често е възможно да се случи при първа бременност, но не крие никаква опасност за бъдещи бременности.
Неспецифичен имунитет
Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:
- клетъчен (макрофаги, NK-клетки - клас лимфоцити, наречени natural killers)
- хуморален (неспецифични, "широкообхватни", антитела)
- реологичен - непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, слюнка, урина, изпражнения, полови секрети
- абразивен - непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават кожата, стомашно-чревния тракт, дихателната и пикочо-половата система
- температурен - повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване
- алкално-киселинен - резките промени на pH унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, червата, семенната течност и др.
НК клетки
Естествените клетки убийци или NK клетки, са популация от лимфоцитите, които медиират цитотоксична активност срещу злокачествени, вирусинфектирани клетки и продуцират имунноактивни вещества - т.нар. цитокини при имунна стимулация. При бременност специална популация на NK клетките (CD3-CD16-CD56+) в плацентата допринася за растежа на клетките, секретира растежни молекули за плацентата и отслабва локалния имунен отговор на границата майчин организъм/плацента. Обратно, друга популация на NK клетките (CD3-CD16+CD56+), когато се активира от IL-2, е цитотоксична за плацентарния трофобласт. Тези клетки секретират тумор некротизиращ фактор (TNF), който може да разруши плацентата.Жени с над 12% CD16+CD56+ NK клетки са с висок риск от спонтанен аборт и невъзможност за имплантация. Определянето на процента на NK-клетките става чрез флоуцитометрично имунофенотипизиране. Жените с висока активност на NK (CD16+ CD56+) клетките отговарят добре на терапия с интравенозен имуноглобулин (IVIg) – над 90% ефективност.
Наблюдението от лекаря при рискова бременност е по-стриктно, по-често, както и се назначават специални прегледи и изследвания:
- преглед с апарата на Доплер,- пункция на пъпната връв,
- биопсия на трофобласта,
- ембриоскопия,
- амниоцентеза,
- фетоскопия,
- измерване на таза с помощта на рентгенография,
- измерване нивото на алфа-фетопротеините.
Наследствени заболявания
Заболяването, което детето получава от родителите, е наследствено и е закодирано в гените. Когато те се проявят, заболяването се развива. Много от наследствените болести не са придружени от недъзи и не пречат на пълноценния, нормален живот. Наследственото заболяване може да се прояви и в по-късен етап от живота. Заболяването обаче може да остане скрито, но човекът да е носител на гена-причинител на болестта и да го предаде на поколенията си.
Наследствени заболявания от генетичен произход
Аномалията засяга един ген, тоест много малка частица от хромозома. Промененият ген дава на клетките неправилни нареждания, като така се нарушава производството на ензими, които са необходимите за нормалното функциониране на метаболитните вериги. Получава се объркване в обмяната на протеините, въглехидратите или мазнините, което предизвиква заболявания. Други клетки е възможно да започват да произвеждат лошокачествени вещества.
Познати са над 3000 наследствени заболявания, засягащи обмяната на веществата, които са от генетичен произход.
Наследствени заболявания с хромозомен произход
Те могат да засегнат както броя на хромозомите, така и структурата им.
Наследственост
В генетиката под наследственост е свойството на всички живи организми да предават на потомството характерни особености на строежа и индивидуалното развитие.
Недоносено бебе
Недоносено е бебето, което е родено преди 38-та седмица от бременността, изчислена от началото на последната менструация
Заплахата от преждевременно раждане се проявява със зачестяващи и ставащи все по-болезнени контракции. Възможна е появата на леки розови или кафеникави кръвотечения.
Некроспермия necrospermia
Наличие на нежизнеспособни сперматозоиди в спермата. Има два вида: обратима (лъжлива) и необратима (истинска). Некроспермия - това е състояние, при което в спермата се установяват мъртви сперматозоиди - над 25-30%. Неподвижността на сперматозоидите не винаги е признак на нежизнеспособност и затова разграничаването на живите от мъртвите сперматозоиди е важно. Това става чрез специално медицинско оцветяване на сперматозидите. Когато при оцветяване се докажат живи, но неподвижни сперматозоиди в спермата, говорим за аминоспермия. Най-честите причини за възникване на некроспермията са възпалителните заболявания на епидидима, семенните мехурчета и простатната жлеза. Значение има и количеството на фруктоза в семенната течност. Истинската некроспермия, при която всички сперматозоиди са неподвижни, се среща рядко.
Неонатален
Отнасящ се до първите 4 седмици след раждането.
Неонател лупус
Лупусните антитела могат да преминат от майката в плода по време на бременността и да предизвикат у новороденото болестно състояние, наречено "лупус на новороденото" (неонатален лупус). Това състояние се характеризира с нисък брой червени кръвни клетки (анемия), ниски бели кръвни клетки (левкоцити) и тромбоцити, както и с кожен обрив. Може да се увреди сърцето. Това състояние може да наложи прилагането на пейсмейкър (устройство, което определя по изкуствен начин ритъма на сърцето). Неонаталният лупус се среща по-често при новородени, чиито майки са имали в кръвта си антитела, наречени анти-Ro и анти-La. Рискът за развитие на сърдечен блок и неонатален лупус у новороденото е съответно 2% и 5%. Определянето на споменатите по-горе антитела у майката, може да помогне за определяне на рисковите контингенти от бременни жени със системен лупус еритематозус. Неонаталният лупус обикновено отшумява за около 6 месеца, през което време майчините антитела се метаболизират от организма на кърмачето.
Неонатален период
Неонаталният период продължава от раждането до 28-я ден от живота на новороденото дете.
Неприспособена матка
Понякога маточната кухина е прекалено малка и зародишът е възможно да спре да се развива. Преди да се изхвърли е възможно да се появят. Това най-често е възможно да се случи при първа бременност, но не крие никаква опасност за бъдещи бременности.
Неспецифичен имунитет
Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:
- клетъчен (макрофаги, NK-клетки - клас лимфоцити, наречени natural killers)
- хуморален (неспецифични, "широкообхватни", антитела)
- реологичен - непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, слюнка, урина, изпражнения, полови секрети
- абразивен - непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават кожата, стомашно-чревния тракт, дихателната и пикочо-половата система
- температурен - повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване
- алкално-киселинен - резките промени на pH унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, червата, семенната течност и др.
НК клетки
Естествените клетки убийци или NK клетки, са популация от лимфоцитите, които медиират цитотоксична активност срещу злокачествени, вирусинфектирани клетки и продуцират имунноактивни вещества - т.нар. цитокини при имунна стимулация. При бременност специална популация на NK клетките (CD3-CD16-CD56+) в плацентата допринася за растежа на клетките, секретира растежни молекули за плацентата и отслабва локалния имунен отговор на границата майчин организъм/плацента. Обратно, друга популация на NK клетките (CD3-CD16+CD56+), когато се активира от IL-2, е цитотоксична за плацентарния трофобласт. Тези клетки секретират тумор некротизиращ фактор (TNF), който може да разруши плацентата.Жени с над 12% CD16+CD56+ NK клетки са с висок риск от спонтанен аборт и невъзможност за имплантация. Определянето на процента на NK-клетките става чрез флоуцитометрично имунофенотипизиране. Жените с висока активност на NK (CD16+ CD56+) клетките отговарят добре на терапия с интравенозен имуноглобулин (IVIg) – над 90% ефективност.